Небе
По забравени улици днес си намирам небе,
като дрипа наметнало блудното тяло на мрака…
То е жадно за птицата, скътана някъде в мен.
И е клетва за обич, която при тебе ме чака…
Недолюбено, дълго вали в невъзможни мечти.
Недочакало утрото, хуква да търси морето…
Как без него до днес съм живяла във слепи очи,
щом при него единствено мога да чувам сърцето?!...
Със откраднати стъпки аз пак се завръщам при теб,
а със него отричам отдавна претръпнали догми.
Затова ми е нужно едно непокорно небе.
Само с него съм твоя… А без него едва ли ще мога
да съм тази жена, за която и днес си готов
да прекрачиш дори зад предела на чуждото време.
И с която светът ти се ражда различен и нов,
щом и днес с много огън към своето утре поема…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
