„Небе със звезди”
Винаги било е там
нощното небе.
Искрящо с онзи плам
в очите твои две.
Блестят звездите,
сипят се комети.
Твърде бързи за очите,
но ги помни всеки.
Кое ги прави живи,
цени им смисъла искрящ?
Ние, децата им красиви,
с копнеж за знания ревящ.
С какво би допринесла
в любовта му тъй и ти?
Може би да бъдеш весела,
а то сърцето ти да покори.
© Емил Божилов Todos los derechos reservados