В небесата ясносини, часове наред се вглеждам.
Искам да мечтая, искам да обичам.
Мислите и чувствата старателно подреждам,
но защо ли само празни копнежи предричам?

В небесата ясносини дни наред се вглеждам.
Искам за мен да мечтае, искам мен да обича.
Погледът блести със зла надежда,
ала съдбата пак самота ми отрежда.

Сега пак там в небесата ясносини се вглеждам.
Сърцето си виждам да лази,
за взаимност на вятъра да се моли,
за искрица любовна с кръв да се бори!

Към небесата ясносини пак поглеждам.
Сърцето пълзи, крещи и проклина.
А аз в небесата вече с години се вглеждам
Мисли, чувства... уж съдба подреждам.
Сърцето крещи, пълзи... и изстина.

Нито мечтая, нито обичам.
Защо живота мой в небесата отмина?