22 июл. 2007 г., 13:56

Небесата ясносини

754 0 1

В небесата ясносини, часове наред се вглеждам.
Искам да мечтая, искам да обичам.
Мислите и чувствата старателно подреждам,
но защо ли само празни копнежи предричам?


В небесата ясносини дни наред се вглеждам.
Искам за мен да мечтае, искам мен да обича.
Погледът блести със зла надежда,
ала съдбата пак самота ми отрежда.


Сега пак там в небесата ясносини се вглеждам.
Сърцето си виждам да лази,
за взаимност на вятъра да се моли,
за искрица любовна с кръв да се бори!

Към небесата ясносини пак поглеждам.
Сърцето пълзи, крещи и проклина.
А аз в небесата вече с години се вглеждам
Мисли, чувства... уж съдба подреждам.
Сърцето крещи, пълзи... и изстина.

Нито мечтая, нито обичам.
Защо живота мой в небесата отмина?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Венкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...