5 jun 2015, 20:40

Небесен знак

  Poesía
536 1 6

Небесен знак

 

Поле със ръж – зелена песен.
Дърво на път, а пътят цветен.

 

Ръми дъждец – божествен ритъм.
Вали и в мен, и губя смисъл.

 

Припламва здрач – сънувам лято.
Деца в дъжда – щастливо ято.

 

Море от кал – крилете бели.
Небесен знак - сърдечни трели.

 

Събирам смях и става светло,
и този свят е мойто детство.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ели, Руми,Лейди, Виктор, Раде, Антоан, Младен, благодаря, че харесахте. Детството е незабравимо с усещането за свобода и вяра, че всичко е възможно. Това е времето на сбъднати чудеса. Щастливи са хората, които запазват това усещане в себе си завинаги. Антоан, благодаря за прекрасната метафора. Харесва ми много.
  • Отлична образност! Размахваща неспирно криле.

    Поздравление, Цвети!
  • Събирай смях Цвети и нека става все по— светло и цветно при теб!
    Харесах!
  • весели картини рисуваш. не ми се напуска този рай от багри думи. благодаря за слъчевото зайче!
  • "Събирам смях и става светло,
    и този свят е мойто детство."
    Ако знаеш само как ме докосна с това твое стихотворение, Цвета!
    Прекрасни и познати картини видях тук! Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...