Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna (Цвета Иванова)
64 267
5 jun 2015, 20:40

Небесен знак

  Poesía
540 1 6

Небесен знак

 

Поле със ръж – зелена песен.
Дърво на път, а пътят цветен.

 

Ръми дъждец – божествен ритъм.
Вали и в мен, и губя смисъл.

 

Припламва здрач – сънувам лято.
Деца в дъжда – щастливо ято.

 

Море от кал – крилете бели.
Небесен знак - сърдечни трели.

 

Събирам смях и става светло,
и този свят е мойто детство.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Tzvetna (Цвета Иванова)
    Tzvetna (Цвета Иванова)
    Ели, Руми,Лейди, Виктор, Раде, Антоан, Младен, благодаря, че харесахте. Детството е незабравимо с усещането за свобода и вяра, че всичко е възможно. Това е времето на сбъднати чудеса. Щастливи са хората, които запазват това усещане в себе си завинаги. Антоан, благодаря за прекрасната метафора. Харесва ми много.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Отлична образност! Размахваща неспирно криле.

    Поздравление, Цвети!
  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Събирай смях Цвети и нека става все по— светло и цветно при теб!
    Харесах!
  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    весели картини рисуваш. не ми се напуска този рай от багри думи. благодаря за слъчевото зайче!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    "Събирам смях и става светло,
    и този свят е мойто детство."
    Ако знаеш само как ме докосна с това твое стихотворение, Цвета!
    Прекрасни и познати картини видях тук! Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0