7 oct 2009, 14:46

Небесните знаци на Бог

  Poesía
1.5K 0 55

Съблякох душата. На прага оставих
чувства ранени. В прахта.
Вървях със надежда. Много заложих.
Търсех с очи любовта!


Празно и тъжно. От мене струеше.
Вътре - деряща тъга.
Болката тихо в душата гореше.
Сълзите ú бяха дъжда.


Бързо попиваше бяла хартия
душевните, мрачни слова.
Нямаше начин това да ги скрие.
Изливах ги пак чрез стиха.

***
Разтърках със дланите тежки клепачи...
Над мене искреше дъга!
Показваше Бог чрез небесните знаци-
Обич(та ми) е Красота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...