AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
10 300
14 jul 2015, 23:27  

Небесно красиви очи 

  Poesía » De amor, Del paisaje
781 1 8

Небесно красиви очи,

сякаш паднал от рая...

Стои над мен и мълчи,

ангел с милувка пленява...

 

А тези прелестно изваяни ръце

нежно докосват рани дълбоки...

Алюзия за душевно прераждане

лекува, дава надежда, посоки...

 

Ранен, самотен ангел беше той

докат` не срещна сродна душа...

Мисли бурни не дават покой

с целувка дълга изчезна пустошта..

 

Не знаеше той, че тоз миг ще дойде,

побягна надалеч щом усети това..

И нейде далече, далеч в полето

зърна нея – сърцето трепна... беше любовта...

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасна песен... Благодаря ти, Красимире!
  • Очи с цвят на дъга.
    http://www.vbox7.com/play:5287dc4abc?p=collection&id=1836894&order=date
  • Благодаря ти, Младен!
  • Никой от нас не може да съществува пълноценно, ако не открие своята сродна душа и не общува с нея. Понякога да бъде срещната тя е по-трудно, отколкото да бъде открита в космическата пустош планета с високоорганизирани форми живот. Друг път ние само се заблуждаваме, че вече сме открили сродната душа. А всъщност сме имали работа с добре замаскирана форма на себичност и егоизъм, или с психически болно същество, което има навика да играе ролята на сродна душа твърде често, за да се самозалъгва и спасява от предопределената му справедливо самота. Чудесна тема и реализация поднасяш, Аделайд! Приветствам те!
  • Благодаря ти, Галифрей!
  • Чудесно пресъздаване на спонтанната поява на чувството.
  • Хей, благодаря ти, Зорница!
    Много мило!
    Поздрави от мен!!
  • Да ти е любовно всеки ден! Поздрав!
Propuestas
: ??:??