Във дланите си взех небето.
Поисках да го подаря на тебе.
То тъжно ме погледна, след което
ме изостави като куфар непотребен.
Не се отчаях! Тръгнах да го гоня.
Настигнах го и тъкмо да го хвана,
Слънцето от него се отрони –
в ръцете ми остави жива рана.
И странно, раната не ме болеше,
защото мислех за небето.
А Слънцето в ръцете ми гореше
със цялата си истинска потребност. ...