Небето

8 jul 2012, 9:25

Poesía » Otra

437 0 2

Парченце стъпкано небе

се сгърчи болно на паважа.

Дълбока раната не бе

„Ще мине!”– исках да му кажа.

Ще преболи, но горе, там,

до облак белег ще остане.

Това от собствен опит знам -

следи оставят всички рани.

Следи от обич и от нож

в Небето безнадеждно плуват.

Светът понякога е лош.

Злодеи още съществуват.

Горчи раненото Небе,

безсилно стиска устни сини.

Самотно в болката гребе

и дъжд вали – сълзи незрими.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.