Парченце стъпкано небе
се сгърчи болно на паважа.
Дълбока раната не бе
„Ще мине!”– исках да му кажа.
Ще преболи, но горе, там,
до облак белег ще остане.
Това от собствен опит знам -
следи оставят всички рани.
Следи от обич и от нож
в Небето безнадеждно плуват.
Светът понякога е лош.
Злодеи още съществуват.
Горчи раненото Небе,
безсилно стиска устни сини.
Самотно в болката гребе
и дъжд вали – сълзи незрими.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
