Jul 8, 2012, 9:25 AM

Небето 

  Poetry » Other
438 0 2

Парченце стъпкано небе

се сгърчи болно на паважа.

Дълбока раната не бе

„Ще мине!”– исках да му кажа.

 

Ще преболи, но горе, там,

до облак белег ще остане.

Това от собствен опит знам -

следи оставят всички рани.

 

Следи от обич и от нож

 в Небето безнадеждно плуват.

Светът понякога е лош.

Злодеи още съществуват.

 

Горчи раненото Небе,

безсилно стиска устни сини.

Самотно в болката гребе

и дъжд вали – сълзи незрими.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??