Парченце стъпкано небе
се сгърчи болно на паважа.
Дълбока раната не бе
„Ще мине!”– исках да му кажа.
Ще преболи, но горе, там,
до облак белег ще остане.
Това от собствен опит знам -
следи оставят всички рани.
Следи от обич и от нож
в Небето безнадеждно плуват.
Светът понякога е лош.
Злодеи още съществуват.
Горчи раненото Небе,
безсилно стиска устни сини.
Самотно в болката гребе
и дъжд вали – сълзи незрими.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
