Пясъчният часовник на вечерта не лъже 
и тя ще отиде без мен във своя си свят 
на пумпали, които никой не е спрял.
Напълно  е реална и казва, че вижда 
моята невинност, нарича ме Господин.
Тя е на двадесет и една, дръзка е като дете
и може да ме разсмее както си поиска.
Има дълга червеникава коса и когато започне 
да танцува, кара бялото в очите ми 
да свети...
Ако е вярно, че за всяка уста има стратегия,
то аз съм самата неувереност,
като сняг без календар или едно сладко
изобилие от захар, което те е страх да започнеш.
Снизходителен подслонен бриз 
ни подканва да опитаме Света,
една игра с невидими звънчета, която
къса всеки дъх.
Роклята ѝ се развява като малко знаме -
на два пъти -
на тръгване, 
А нощта на това пристанище свършва 
във върха  си от чезнеща тъмнина.
"Да не мислим за това"  - ми каза,
Аз вярвам в любовта, си мисля,
отговарям само с 
"Да"