Jul 25, 2017, 11:07 AM

Неда Джаз

  Poetry » Love
430 0 0


Пясъчният часовник на вечерта не лъже 
и тя ще отиде без мен във своя си свят 
на пумпали, които никой не е спрял.
Напълно  е реална и казва, че вижда 
моята невинност, нарича ме Господин.
Тя е на двадесет и една, дръзка е като дете
и може да ме разсмее както си поиска.
Има дълга червеникава коса и когато започне 
да танцува, кара бялото в очите ми 
да свети...
Ако е вярно, че за всяка уста има стратегия,
то аз съм самата неувереност,
като сняг без календар или едно сладко
изобилие от захар, което те е страх да започнеш.
Снизходителен подслонен бриз 
ни подканва да опитаме Света,
една игра с невидими звънчета, която
къса всеки дъх.
Роклята ѝ се развява като малко знаме -
на два пъти -
на тръгване, 
А нощта на това пристанище свършва 
във върха  си от чезнеща тъмнина.
"Да не мислим за това"  - ми каза,
Аз вярвам в любовта, си мисля,
отговарям само с 
"Да"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© brmrm All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...