Jul 25, 2017, 11:07 AM

Неда Джаз

  Poetry » Love
432 0 0


Пясъчният часовник на вечерта не лъже 
и тя ще отиде без мен във своя си свят 
на пумпали, които никой не е спрял.
Напълно  е реална и казва, че вижда 
моята невинност, нарича ме Господин.
Тя е на двадесет и една, дръзка е като дете
и може да ме разсмее както си поиска.
Има дълга червеникава коса и когато започне 
да танцува, кара бялото в очите ми 
да свети...
Ако е вярно, че за всяка уста има стратегия,
то аз съм самата неувереност,
като сняг без календар или едно сладко
изобилие от захар, което те е страх да започнеш.
Снизходителен подслонен бриз 
ни подканва да опитаме Света,
една игра с невидими звънчета, която
къса всеки дъх.
Роклята ѝ се развява като малко знаме -
на два пъти -
на тръгване, 
А нощта на това пристанище свършва 
във върха  си от чезнеща тъмнина.
"Да не мислим за това"  - ми каза,
Аз вярвам в любовта, си мисля,
отговарям само с 
"Да"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© brmrm All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...