Недей

14 dic 2008, 7:06

Poesía » Otra

657 1 7

Не ми помагай, мила моя майко,

със болката била съм все сама.

Не ме изстрадвай, зная, ще е жалко,

в живота имаш друга дъщеря.

Не бях добрата! Няма и да бъда,

печат за честност има само тя,

аз малко обич исках да получа...

Душата моя?? Кой ли я разбра?!!

Не ме измъчвай, мила моя майко,

за теб не бях любимото дете...

...................

но някой ден човек ще се намери,

за мен сърцето да дели, макар на две...

дори душата си за миг да продаде!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sunshine_93 (Мила)

2008-12-22T21:55:17+02:00

много тъжно и истинско и дано не е преживяно
natalia (Наталия Божилова)

2008-12-15T12:28:16+02:00

тъжно, но хубаво. Поздрав
mia2 (Христина Златева)

2008-12-14T18:16:44+02:00

наистина ли толкова болка има в живота ти?намери свободата от нея и пиши все така хубаво!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2008-12-14T14:26:28+02:00

Стиска за гърлото стиха ти!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-12-14T12:46:41+02:00

разплака ме...
нека ти е светло...желая от сърце...с обич.
miralub (Мирелла Кривчева)

2008-12-14T10:42:18+02:00

Минала съм през това.И знаеш ли кое е най-лошото-че горчилката трае цял живот.Желая ти много,много топлина и обич занапред.Дано намериш точния човек.Поздрави за тази изповед.Прегръдка.
shkaf4eto (Валентин Добрев)

2008-12-14T10:31:20+02:00

Тъжно ми стана, но дано ти подарят не половин, а цяло сърце!
Поздрав!