30 jul 2009, 0:19

Недей брои

  Poesía
606 0 7

Когато си щастлив, недей брои

приятелите - те са много хора.

Във веселба и песни до зори

човешкото сърце не знай умора.

 

Когато имаш  нужда от пари,

пак някой верен ще ти се намери.

Все пак на бога ти благодари,

недей се възмущава и чумери.

 

Но щом останеш във живота сам,

в беда жестока, скръб немилостива

и в участта останал глух и ням -

при теб приятел само се отбива.

 

Очите ти да срещне. Във ръце

да стисне твоите самотни длани.

И с тебе да поплаче от сърце.

Единствено приятел ще остане.

 

Гинка Гарева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дай Боже всекиму приятелството, на което си посветила тези прекрасни стихове!
  • ...!
  • любовта и приятелството са най-важните неща в живота...много хубав стих !
  • Покланям ти се за този стих, Гинче*!
    !!!
  • В трудните мигове единствено истинските приятели се доказват.Сещам се за песента на Георги Христов,,Нямам нужда от много приятели.Стигат ми двама трима,ала само тези които в сърцата си рани от моите болки да имат''.Поздрави за хубавият и истински стих.Поздрав с усмивка!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...