Недоизказано...

10 ene 2013, 19:11

Poesía » Otra

470 0 0

Освобождение ми дай,

опрощение на тежестта.

Само в теб виждам рай,

прямо расте младостта

Преди да се събудя,

отведи кристалчетата сън.

Опитвам да ги прокудя,

изпитвам мраз, заслепена съм.

Искам да избягам,

плискам по очите си вода.

Ръка мълчаливо протягам,

мъка по нероден баща.

През дългата безпътица,

без молитва няма бреме.

Води ме христовата звездица,

ходи закъсняло време.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.