Недоизказано...

10.01.2013 г., 19:11 ч.

Поезия » Друга

460 0 0

Освобождение ми дай,

опрощение на тежестта.

Само в теб виждам рай,

прямо расте младостта

Преди да се събудя,

отведи кристалчетата сън.

Опитвам да ги прокудя,

изпитвам мраз, заслепена съм.

Искам да избягам,

плискам по очите си вода.

Ръка мълчаливо протягам,

мъка по нероден баща.

През дългата безпътица,

без молитва няма бреме.

Води ме христовата звездица,

ходи закъсняло време.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.