10.01.2013 г., 19:11

Недоизказано...

785 0 0

Освобождение ми дай,

опрощение на тежестта.

Само в теб виждам рай,

прямо расте младостта

 

Преди да се събудя,

отведи кристалчетата сън.

Опитвам да ги прокудя,

изпитвам мраз, заслепена съм.

 

Искам да избягам,

плискам по очите си вода.

Ръка мълчаливо протягам,

мъка по нероден баща.

 

През дългата безпътица,

без молитва няма бреме.

Води ме христовата звездица,

ходи закъсняло време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...