the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
9 sept 2008, 16:16

Недоразбрани 

  Poesía
653 0 6

Спри вятъра във мен,

изтръпва всяка моя клетка!

Поглед каменно студен

потъпква всяка наша клетва.

Завръщам се все по-далече,

прегръщам не човек, а сянка.

Не чувствам допир или бреме -

от любовта събираме останки.

Тъмно е! И няма този път да съмне,

звездите ни отдавна са заспали,

а скоро и в душите ни ще мръкне!

Душите ни - до край недоразбрани!

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??