the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
9 сент. 2008 г., 16:16

Недоразбрани 

  Поэзия
605 0 6

Спри вятъра във мен,

изтръпва всяка моя клетка!

Поглед каменно студен

потъпква всяка наша клетва.

Завръщам се все по-далече,

прегръщам не човек, а сянка.

Не чувствам допир или бреме -

от любовта събираме останки.

Тъмно е! И няма този път да съмне,

звездите ни отдавна са заспали,

а скоро и в душите ни ще мръкне!

Душите ни - до край недоразбрани!

© Теодора Драгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??