14 feb 2007, 18:03

Недоспали величия

  Poesía
933 0 1

Недоспали величия

Поглъщам свръхдоза настървение
и се въртя със луднали коси.
Денят ми остро нервнокризисен
изтича между пръстите ми,
пошло фин.
Разбуденото сутрешно мълчание
ме акордира да избягам през глава,
далече от настръхнали желания,
случайни запознанства.
Времена,
перверзно пренебрегнати
във треска
отлитате
през процепа на моята лула.
В тетрадката ми пламнала
от страх припадат гневни настроения.
Надвесени над моста на утехата
нахалните, ухилени вълнения
плюят,
целят безпогрешно с прашка
по влачещата се материя
на моя свят.
Търкалящ нещо чуждо
геният ми светъл
ме настъпва по опашката.
Мистерия
са тръпнещите пръсти на любовника,
когато ме докосва.
Откраднала съм шепа
магьоснически нощи,
отдала съм съня си в жертвоприношение.
Аз хвърлям своя стих
да следва въртележа
на забраненото сношение на мислите ми.
Стяга жартиерът на болното съвремие.
И само револверен изстрел
ще създаде легенда за страстта ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Койчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...