Недоспали величия

Поглъщам свръхдоза настървение
и се въртя със луднали коси.
Денят ми остро нервнокризисен
изтича между пръстите ми,
пошло фин.
Разбуденото сутрешно мълчание
ме акордира да избягам през глава,
далече от настръхнали желания,
случайни запознанства.
Времена,
перверзно пренебрегнати
във треска
отлитате
през процепа на моята лула.
В тетрадката ми пламнала
от страх припадат гневни настроения.
Надвесени над моста на утехата
нахалните, ухилени вълнения
плюят,
целят безпогрешно с прашка
по влачещата се материя
на моя свят.
Търкалящ нещо чуждо
геният ми светъл
ме настъпва по опашката.
Мистерия
са тръпнещите пръсти на любовника,
когато ме докосва.
Откраднала съм шепа
магьоснически нощи,
отдала съм съня си в жертвоприношение.
Аз хвърлям своя стих
да следва въртележа
на забраненото сношение на мислите ми.
Стяга жартиерът на болното съвремие.
И само револверен изстрел
ще създаде легенда за страстта ми.