НЕДОСТАТЪЧНО
Ти вярваш ли,че силните не плачат?
И крие ли се в слънцето тъга,
Че гарванът не просто грозно грачи,
А плаши се и бяга от смъртта?
Не си ли искал само с поглед,
Да сгрееш милион лица,
Които да разцъфнат в пролет,
Но и да се слеят във вечна красота?
Изгубвал ли си себе си в копнежа…
Да полети свободно мисълта,
В широкото небе…и в безметежност
Да граби с шепи тишина?
Разкъсвал ли си с тяло океана,
Докато стигнеш дъното в безкрая
И тръгвал ли си с повик да блуждаеш
До малката искра там някъде на края?
Попивал ли си с устни тъжни
Кристалната от щастие сълза
И втурвал ли си се във тъмна бездна,
За да откриеш най-малката звезда?
И недостатъчен ли тебе беше
Изгубеният блясък в тези две очи,
Намерената болка във сърцето,
Която вечно ще навява и горчи?
…… и ето……
взорът ни забит във здрача
пропиващ бавно в тъжните тела,
издигащ се и шепнещ със заплаха-
да изтръгне всяка добрина .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© София Ленова Todos los derechos reservados
