Последен с теб се запознах
и с песни нежни думи ти мълвях,
отвърна ми с усмивка на уста,
изящна като цветна пъпка беше тя.
В страна далечна стана всичко,
а се оказа, че сме живяли много близко.
Каква съдба, а... и какъв живот?!
Къде ли и какво не правихме ний двама,
не се деляхме и преплитаха се наш′те длани.
Целувки страстни придружени с шепот на ухо,
така въртеше се житейското ни колело.
И неговият оборот не спря,
докато центробежна сила ни изхвърли настрана.
Това обаче стана чак след истински дванайсет години,
които няма как да се подминат.
Ръцете, които бяха твои и обожаваше докрай,
сега останаха самотни и пишат рими до безкрай.
И всички букви в думички събрани,
наподобяващи един прекрасен наниз, 
описват нашата Любов щастлива,
която още някъде остана жива.
Прикрита, тлееща и много надълбоко,
тя чака своята магия,
която пак ще я въздигне нависоко
и без да я поставя на пиедестал
ще могат пак Сърцата наши да си споделят
кой, как и колко без другия е оцелял.

D.E.H.