30.03.2013 г., 12:00

Недовършена история

723 0 0

Последен с теб се запознах
и с песни нежни думи ти мълвях,
отвърна ми с усмивка на уста,
изящна като цветна пъпка беше тя.
В страна далечна стана всичко,
а се оказа, че сме живяли много близко.
Каква съдба, а... и какъв живот?!
Къде ли и какво не правихме ний двама,
не се деляхме и преплитаха се наш′те длани.
Целувки страстни придружени с шепот на ухо,
така въртеше се житейското ни колело.
И неговият оборот не спря,
докато центробежна сила ни изхвърли настрана.
Това обаче стана чак след истински дванайсет години,
които няма как да се подминат.
Ръцете, които бяха твои и обожаваше докрай,
сега останаха самотни и пишат рими до безкрай.
И всички букви в думички събрани,
наподобяващи един прекрасен наниз, 
описват нашата Любов щастлива,
която още някъде остана жива.
Прикрита, тлееща и много надълбоко,
тя чака своята магия,
която пак ще я въздигне нависоко
и без да я поставя на пиедестал
ще могат пак Сърцата наши да си споделят
кой, как и колко без другия е оцелял.

D.E.H.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олег Деков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...