Ще се спомням в далечни следи.
Като снимки, събрани в албуми.
Бях ли извор с прелели води
или просто написани думи?
Кой в очите ми ничком се взря
да открие лъчи и пътеки -
там, където водата горя,
но не виждаше чудото всеки...
И от огъня - с капки тъга
скръб и горест лекувах смутени,
без да зная дори докога
имам сила у моите вени...
На творец не прилича - да спре,
та от камъка лик да извае.
Някой ден той без зов ще умре,
но химерна утеха това е...
Нека жив се открия! В очи...
В паметта на цитат непремерен.
Ако гузният просто мълчи,
друг припламва, когато е верен.
Ще се спомням... В изгубен дуел
със почти отлетялото време,
като стар и прекършен орел,
нямащ порив крила да подеме...
Но се моля едничко добро,
да усмихне безславната лира -
след душата ми, с бяло перо,
друг поет своя стих да извира...
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados