4 oct 2006, 0:35

Неизбежно

  Poesía
799 0 14
Неизбежно

Получаваме си уроци –
до втръсване,
докато научим това,
което съдбата е кодирала в тях.
Мислех, че всичко си знам,
отхвърлях с досада задачите,
исках да заобиколя
поредния урок
без да го разбера,
просто така,
от инат.

Сега съм се спряла.
Чета внимателно
условието,
въпроса...
А връзката между тях
трябва сама да намеря,
без да се сърдя –
задачата просто я има,
а решението води
до мойто
израстване...
Сега съм благодарна,
че имам задача,
защото
науча ли всички уроци,
значи няма място за мен
в училището живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гергана, Руми, благодаря и на вас Поздрави!
  • Ако съдя по стиховете ти - добре си усвоила житейските уроци, но "Човек се учи докато е жив".
    Поздрави, Доли!
  • Поздрав, Доли! Стихът ти разкрива една истина от живота!
    Всеки ден носи в себе си нова задача и от нас зависи да намерим решението, всеки ден се учим!
  • Бистре, а иначе идеята не е моя, има и литература по въпроса, просто всеки в различен момент осъзнава истините. Поздрави!
  • Благодаря ви за думите и за вниманието, приятели. Много точно си го казала, filantrop, благодаря още веднъж за прочита. Пожеланието ми е да си разпознаваме и ценим уроците, за да не ги пропускаме неволно или умишлено, те са възможност, дар...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...