4 окт. 2006 г., 00:35

Неизбежно

Поэзия

800 0 14

Неизбежно

Получаваме си уроци –
до втръсване,
докато научим това,
което съдбата е кодирала в тях.
Мислех, че всичко си знам,
отхвърлях с досада задачите,
исках да заобиколя
поредния урок
без да го разбера,
просто така,
от инат.

Сега съм се спряла.
Чета внимателно
условието,
въпроса...
А връзката между тях
трябва сама да намеря,
без да се сърдя –
задачата просто я има,
а решението води
до мойто
израстване...
Сега съм благодарна,
че имам задача,
защото
науча ли всички уроци,
значи няма място за мен
в училището живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dolly (Доли)

Гергана, Руми, благодаря и на вас Поздрави!

2006-10-04T21:01:47+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

Ако съдя по стиховете ти - добре си усвоила житейските уроци, но "Човек се учи докато е жив".
Поздрави, Доли!

2006-10-04T19:47:59+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Поздрав, Доли! Стихът ти разкрива една истина от живота!
Всеки ден носи в себе си нова задача и от нас зависи да намерим решението, всеки ден се учим!

2006-10-04T19:15:07+03:00
dolly (Доли)

Бистре, а иначе идеята не е моя, има и литература по въпроса, просто всеки в различен момент осъзнава истините. Поздрави!

2006-10-04T17:44:39+03:00
dolly (Доли)

Благодаря ви за думите и за вниманието, приятели. Много точно си го казала, filantrop, благодаря още веднъж за прочита. Пожеланието ми е да си разпознаваме и ценим уроците, за да не ги пропускаме неволно или умишлено, те са възможност, дар...

2006-10-04T17:40:01+03:00