4 окт. 2006 г., 00:35

Неизбежно

804 0 14
Неизбежно

Получаваме си уроци –
до втръсване,
докато научим това,
което съдбата е кодирала в тях.
Мислех, че всичко си знам,
отхвърлях с досада задачите,
исках да заобиколя
поредния урок
без да го разбера,
просто така,
от инат.

Сега съм се спряла.
Чета внимателно
условието,
въпроса...
А връзката между тях
трябва сама да намеря,
без да се сърдя –
задачата просто я има,
а решението води
до мойто
израстване...
Сега съм благодарна,
че имам задача,
защото
науча ли всички уроци,
значи няма място за мен
в училището живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гергана, Руми, благодаря и на вас Поздрави!
  • Ако съдя по стиховете ти - добре си усвоила житейските уроци, но "Човек се учи докато е жив".
    Поздрави, Доли!
  • Поздрав, Доли! Стихът ти разкрива една истина от живота!
    Всеки ден носи в себе си нова задача и от нас зависи да намерим решението, всеки ден се учим!
  • Бистре, а иначе идеята не е моя, има и литература по въпроса, просто всеки в различен момент осъзнава истините. Поздрави!
  • Благодаря ви за думите и за вниманието, приятели. Много точно си го казала, filantrop, благодаря още веднъж за прочита. Пожеланието ми е да си разпознаваме и ценим уроците, за да не ги пропускаме неволно или умишлено, те са възможност, дар...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...