Неизлетял
НЕИЗЛЕТЯЛ
Ятото на път ме вика.
да тръгна към южни страни.
С летящо острие на пика -
лястовица в полет ме рани.
Оставам тук със сивите врабчета -
ще се боричкаме за късче хляб.
По жици ще трептим като звънчета.
Ще живеем в дом от залез сляп.
Крилете ми крайпътни камъни.
Не дочаках ятото от юг.
Между живите сега няма ме!
Пролетта ще дойде.
Светът ще бъде друг...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
