Неизлетял

8 нояб. 2008 г., 22:13

Поэзия

373 0 2

НЕИЗЛЕТЯЛ

Ятото на път ме вика.

да тръгна към южни страни.

С летящо острие на пика -

лястовица в полет ме рани.

Оставам тук със сивите врабчета -

ще се боричкаме за късче хляб.

По жици ще трептим като звънчета.

Ще живеем в дом от залез сляп.

Крилете ми крайпътни камъни.

Не дочаках ятото от юг.

Между живите сега няма ме!

Пролетта ще дойде.

Светът ще бъде друг...