"Неизпратени писма"

от Елена Михайлова 

Всяка вечер Даяна му пишеше писма, които така и не прати. Просто нямаше смисъл. Започна да пише още преди 5 години, когато се запозна с приятеля на брат си. Е, запознанството им не мина много добре. Имаха котка на име Сара, която ненавиждаше водата - всеки път къпането й се превръщаше в приключение. Този ден задачата да изкъпе котката, се падна на Даяна. Някак се пребори и вкара Сара в банята. Сапуниса я и тъкмо щеше да я изплакне, когато котката реши да избяга. Всичко стана във вода, както и самата Даяна. Сара хукна по стълбите надолу, а след нея и Даяна :
- Ела, тук мокра мишке! Ще те хвана - извика тя Входната врата се отвори, но Даяна не разбра и профуча като хала през брат й и приятеля му . Брата на Даяна се обърна към приятеля си и каза през смях :
- Рунт 1 : Даяна & Сара 
И двамата се засмяха.
Даяна все пак го забеляза и станаха приятели. Той беше различен от останалите приятели на брат й. Държеше се с нея като с равна, а не като по - малката сестра на приятеля му. Дори веднъж я заведе на купона, на който брат й отказа да я заведе. Не след дълго установи, че е влюбена. Не можеше да сподели с никого, за това реши да му пише писма, които той никога нямаше да получи, разбира се, а междувременно в неговите очи щеше да си остане " сестрата на най - добрия му приятел". И така, ето я след 5 години..Все още пишеше имейли до него. Превърна се в нейн ритуал, всяка вечер , изливаше душата си върху лист хартия. Казваше МУ това, което не можеше да изрече на глас. През тези 5 години се научи да крие любовта си от всички. Естествено имаше мъже в живота й , но Даяна ги сравняваше с НЕГО и нищо не се получаваше. Мъжът, в когото беше влюбена си имаше приятелка. Даяна едва я понасяше и не защото ревнуваше от нея, а защото просто не я харесваше. Беше разглезена и надута. Нещото, което най - много дразнеше, Даяна беше, че дори не си мърда пръста да опознае така нареченото си гадже. Веднъж, на един от пикниците, които приятелите си правеха , на всички стана ясно, че не са един за друг. Някой предложи да играят на "кой те познава най - добре" . Очаквано, Даяна отговори на всички въпроси свързани с НЕГО, докато приятелката му не знаеше елементарни неща. След играта, Даяна отиде на плажа. Искаше да остане сама. Тази играя я натъжи. Толкова добре познаваше мъжът , който никога няма да е нейн. Продължи да се разхожда по пясъка. Вятъра вееше косите й, а луната огряваше стъпките й. Даяна реши да се поплува в морето. Съблече си роклята и бягайки се хвърли в морето. "Може би ще се изтриеш от ума ми , поне за малко!" - каза си тя. Изпищя от ужас, когато установи, че не е сама. 
- Спокойно, аз съм! - каза, той 
Като чу познатия му глас се успокои
- Какво правиш тук, за Бога! 
Той се засмя и каза : 
- Бягам... също като теб!
Сърцето й заби лудо...на лунната светлина той беше още по - привлекателен. "Стегни се, мамка му! Приятел е на брат ти и на всичко отгоре е обвързан!" - мислено се скастри тя. Овладя се и каза хладнокръвно : 
- Исках само да поплувам , но стана студено...- в момента, в който тръгна да излиза от водата, Даяна стъпи на подводен камък, загуби равновесие и попадна в неговите ръце. Той реагира бързо и я хвана, преди да цопне пак във водата. Не я пусна веднага. Гледаше я странно. На Даяна й ставаше все по - топло в неговите прегръдки. Какво му ставаше? Не издържа и го спря преди да е станало по - трудно.
- Мамка му, не ме гледай така! - изохка тя и го отблъсна от себе си
- Знам всичко.... - каза спокойно той
- Ъъъ.. - не успя да довърши, тъй като той я спря
- Оставила си кутията отворена.. прочетох писмата до мен
Даяна се опита да се измъкне с това, че е ровил в нещата й , но номера не мина. Е, какво пък време беше да излее всичко пред него. Излезе от водата, той я последва.
- Говори, Даяна! Сега! - застана пред нея
Тя от своя страна пое дълбоко дъх и изля цялата си душа. Той седеше и я слушаше. Приключи с думите: 
- Няма значение...това е мой проблем, а не твой....
Той клекна до нея и каза : 
- Не мисли вместо мен... всичко свързано с теб е мой проблем. Ясно? Сега, ти се прибираш в стаята си, а аз оставам тук. 
Даяна още не можеше да повярва какво стана. Беше му изляла душата си, а този идиот я праща в стаята й. Сълзите й напираха....грабна роклята и побягна към стаята си."Ама какво очакваше, глупачка такава?!" - помисли си тя. Той остана загледан в нея. Нощта беше кошмарна за Даяна. Чак на сутринта успя да заспи. В стаята й нахлу брат й :
- Хайде , принцесо, ставай! Имаме работа 
Даяна още не можеше да си отвори очите. Беше адски крива и изобщо не й се занимаваше с брат й :
- Няма да ходя никъде, остави ме да спя! - измрънка тя и се зави през глава 
Брат й я познаваше отлично и не й даде шанс. Махна завивката и я издърпа от леглото. И ето я сега, домъкнаха я на някаква яхта. Каква досада...не й стигаше снощния срам сега и яхта. Нещо я накара да се обърне. Ето.. седеше пред нея и се усмихваше." Ти сериозно ли? Толкова ли ти е забавно?" - помисли си тя. Той идваше към нея.Даяна нямаше да му направи това удоволствие. Сложи си очилата и отиде при брат си и снаха си. С периферното си зрение видя той как се ядоса и моментално й се оправи настроението. През целия ден му бягаше. Надвечер, Даяна се беше загледала в залеза и не усети, че той се приближа : 
- Този път няма да избягаш! - хвана я за ръката
Тя от своя страна се стресна и той се засмя. Даяна се ядоса. 
Той разбра и каза : 
- Добре, де.. изслушай ме!
Даяна го погледна : 
- Давай
Той се подпря на парапета : 
- След играта, осъзнах колко добре ме означаваш...по - добре от мен самия...а тя колко не ме познава... реших, че връзката ми с нея е безмислена.Качих се в стаята ти да споделя с теб, но те нямаше, видях кутията, беше отворена и прочетах писмата за мен. Отидох да поплувам и се натъкнах на теб... навсякъде си ти. Била си толкова близо, а аз не съм те виждал...пратих те в стаята си, защото ако беше останала щях да направя някоя глупост, а не беше редно. Отидох при брат ти и му разказах всичко. След това скъсах с НЕЯ. Трябваше да съм свободен за теб. Няма да позволя да си другата. И ето ме тук - свободен и твой. 
Даяна не беше в състояние да каже каквото и да е. Приближи се и го целуна. Цели 5 години, Даяна пазеше в тайна любовта си и за един ден се превърна в реалност. Мъжът, за когото мечтаеше вече беше нейн.