18 jun 2009, 16:26

Неизречена

  Poesía
1.2K 0 1

Неизречена

С толкова малко ли думи си служа
да не мога теб да изрека,
теб - мъко моя?

Опитах се да те изпея
в песни тъжни и безбройни,
опитах се да те преживея
във всички нощи неспокойни.

Не те изпях!
Да те преживея не успях!
Прикривах те зад тъжния си смях,
а от тебе още ме е страх!
От теб мъко моя!

Завръщаш се при мене бясна
до кръв да чоплиш моята душа
и посланието ти е безкрайно ясно -
не ще отстъпиш до смъртта!

С толкова малко ли думи си служа
да не мога теб да изрека
теб - мъко моя!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти си по-силна, ще я победиш тая мъка!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...