Jun 18, 2009, 4:26 PM

Неизречена

  Poetry
1.2K 0 1

Неизречена

С толкова малко ли думи си служа
да не мога теб да изрека,
теб - мъко моя?

Опитах се да те изпея
в песни тъжни и безбройни,
опитах се да те преживея
във всички нощи неспокойни.

Не те изпях!
Да те преживея не успях!
Прикривах те зад тъжния си смях,
а от тебе още ме е страх!
От теб мъко моя!

Завръщаш се при мене бясна
до кръв да чоплиш моята душа
и посланието ти е безкрайно ясно -
не ще отстъпиш до смъртта!

С толкова малко ли думи си служа
да не мога теб да изрека
теб - мъко моя!!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти си по-силна, ще я победиш тая мъка!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...