13 ago 2017, 0:36

Неизтрити страници 

  Poesía
512 1 4

От всеки стих във моето тефтерче

надничат болки, радости и срещи,

зачеркнати от мен отдавна вече,

но още мои – живи и горещи.

С гумичката яростно ги трия –

на чисто пиша новите проблеми.

Мастилото разливам върху тия,

които уж, че са далеч от мене.

а те ме гонят, ядно се прикриват

в ключалката на детската ми стая.

Те вместо мен будилника навиват,

когато се стремя да ги забравя.

Те дърпат сутрин моята завивка

за поздрав с много нежност ме прегръщат.

Докосват ме със слънчева усмивка

и в цветни пеперуди се превръщат.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??