Коварството е в сетивата.

Съзнанието уподобява и внушава,

че незначителното, мимолетно” аз”

значимост от пръстта създава.

Каква игра градена от илюзии!

Самотниците са благословени,

защото са крушенци изпаднали

от нереалния си „аз”,

с очи обърнати към себе си

да се открият докато други вдишват кухи звуци.

Земята е Вселенска клетка,

която с манекенска суета

запазва своите размери

като създава и поглъща...

Човекът е дизайнер на представи.

Поседнал върху скала безвремие

оплаква пропуснати животи,

под лавина имена...

В безкрайността на вечните молитви

отсъствува първата,

с която моли да не го създават.

Без нея напразно е всяко смърчане и хленцане.

Пръстта не пуска лесно пръст

да полети към чужда твърд на другите кълбета.

Ще се завърнат всички вседеходи,

за да полегнат кротко в старата Земя

погребани от идния човек.

Дали животът му ще бъде драма

или макар нищожно малък ще бъде властелин

Това зависи само от програмата написана Отвън