И първи посечени ще се свлекат глупците.

И подир тях и другите,

които се опитат ръка да подадат.

Не ще да им прости бесилото за дързостта

и за голямата душа. Недей забавя, че и живите боли ги.

Само ние, между тях сме се спасили.

Но и наш'то бъдеше е толкоз черно,

щом от яловите небеса закапе мъст.

И гръмките слова ще онемеят,

глухи тътени злокобно ще жужат.

А сега е зима, недей да бършеш от челото си потта.

И когато гарвани заграчат, ти недей да се превиваш

във прегръдката на ерестта.

Щом е сътворен от кал човека,

не му е чуждо и падението му клето.

Само немите и слепите ще се спасят,

задето тихи са устите им и празен

във очите им светът.

Но недей проклина мене или някой друг.

Твойто място във земята черна,

няма да заеме друг.

Затова недей лети високо, ще изстине всеки,

тука няма цар и луд.

Както нещо в майка и баща умира,

като легнала е дъщеря им във легло до мъж

 за първи път. Тъй и ти ще страдаш,

нека да не бъде друг.

Но глупците вече мъртви са, очистена е таз земя.

Ала хлябът няма да е бял от днеска,

напоена е с кръвта им таз земя.

Пълнете, пълнете лакомо устите,

само червеите чакат, като всичко друго си отиде.