21 ene 2009, 13:31

Нежен бъди

  Poesía
1.3K 0 5
 

Нежен бъди

за моите устни.

Нежен бъди за моите очи.

Нежен,

а те за теб само от радост

ще ронят сълзи.

 

Нежен бъди

за моето лице

Нежен,

като мъничко и невзрачно дете.

 

Нежен бъди

за моето тяло.

                                         A аз ще направя сърцата ни

                                             да туптят в едно цяло.

 

Нежен бъди за моята душа.

Накарай ме с ангели в небесата да летя.

 

Нежен бъди и  за моето сърце.

Нежен,

когато жадно галя твоето лице.

 

Нежен бъди.

Ще бъда и аз.

 

Ще направя река от любов,

и ще пазя обичта ни там

от света коварен, суров.

 

2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • всекидневното публикуване на еднотипни творения ли е критерий за развитие? хм...

    безсмислено е да се застоявам повече тук, но само за днес...
  • Ами и другото е от същата година. И да има изначение. Ти извинявай на 16 какво си писала, би ли ми показала как си изразявала чувствата си???? Ako изобщо помниш и изобщо на тази възраст си имала любовни трепети
    За моето развитие не се тревожи.. С бясна скорост върви.. Гледай себе си, защото мисля че си в застой.
  • годината тук няма никакво значение, понеже и вчерашното ти творение изглеждаше и звучеше по същия начин. дори може да се "обърне" срещу теб...
    имай уважение, ако не към читателите, то поне към себе си и прояви някакво желание за развитие... ако искаш де...
  • ама ти не се спираш? ти годината да виждаш коя е? айде спри се
  • ей, 'ма и ти не се отказваш...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...