Докоснах те, като огънче.
Преобразих те с мисли.
Събличам те палово с устни.
Галя те, като рекичка.
Водата бавно се стича по мен.
Не си видения, а мъжът на живота ми.
Усещам те как трепериш по мен.
Ти си моето витаминче.
Моят загар.
Ръцете ми те събличат като воал.
Облаците се скриха в твоето сърце.
Погледни ме като реалност.
Поклати ме като сметанка.
Но ме целуни като слънчице...
© Десислава Танева Todos los derechos reservados