25 sept 2008, 19:39

Нежни видения

713 0 1

 Докоснах те, като огънче.

Преобразих те с мисли.

Събличам те палово с устни.

Галя те, като рекичка.

Водата бавно се стича по мен.

Не си видения, а мъжът на живота ми.

Усещам те  как трепериш по мен.

Ти си моето витаминче.

Моят загар.

Ръцете ми те събличат като воал.

Облаците  се скриха в  твоето сърце.

Погледни ме като реалност.

Поклати ме като сметанка.

Но ме целуни като слънчице...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....