25.09.2008 г., 19:39

Нежни видения

714 0 1

 Докоснах те, като огънче.

Преобразих те с мисли.

Събличам те палово с устни.

Галя те, като рекичка.

Водата бавно се стича по мен.

Не си видения, а мъжът на живота ми.

Усещам те  как трепериш по мен.

Ти си моето витаминче.

Моят загар.

Ръцете ми те събличат като воал.

Облаците  се скриха в  твоето сърце.

Погледни ме като реалност.

Поклати ме като сметанка.

Но ме целуни като слънчице...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...