9 sept 2007, 18:52

Нека

  Poesía
950 0 3
На хората ли да вярвам или
на сърцето? Едното, зная, ще
сгреши. А как не искам това
да е сърцето, изпълнено с
милион мечти. Но думите на
хората го смазват и отлитат
мечтите една по една. Аз до
лудост обичам те, но не зная
дали не греша. Може би другите
прави са и сърцето греши. А
може би те искат да вярвам в
нелепи лъжи.
В очите ти преоткривам хиляда
живота и всеки е неописуемо
красив. В очите ти се раждам
и умирам, възкръсвам като в
прекрасен стих.
Но хората питат ме "Това не е
ли лъжа?". "Отвори си очите,
момиче", ми казва всеки познат,
но защо... защо всички искат да
разрушат нашия свят?!
Дори да си грешка, нека греша.
Нека сърцето, дори и ранено, тупти.
Нека... нека остана със тебе.
Не искам да вярвам на хорски лъжи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ВЯРВАЙ НА СЪРЦЕТО, НО ГО ОБЕДИНИ С РАЗУМА.ПОЕЗИЯТА ТИ Е ИСТИНСКА И МНОГО МИ ХАРЕСВА...ПОЗДРАВЛЕНИЯ
  • когато сърцето прави своя избор,никой няма власт над него,за да му заповядва!!!дори притежателя на това влюбено сърце няма контрол над него,за да го владее!слушай сърцето си то няма да те подведе!Поздрав!
  • не вярвай на хората,вярвай на себе сипоздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...