Нека да продължим
откъдето онзи дъжд ни прекъсна -
от топлината на дланта ти на рамото ми,
от отблясъците на лятото в погледа ти,
от мекия допир на твойта коса по бузата ми,
от стаения порив в начина, по който си седнал,
от ледчетата във чашите със фрапе,
от късата пола на 16-годишната келнерка,
от пластмасовите неудобни столове,
от сенките на дърветата,
които се клатеха над нас и тихо шумяха,
от студените капки,
от свъсеното небе,
което те прогони от мен.
от топлината на дланта ти на рамото ми,
от отблясъците на лятото в погледа ти,
от мекия допир на твойта коса по бузата ми,
от стаения порив в начина, по който си седнал,
от ледчетата във чашите със фрапе,
от късата пола на 16-годишната келнерка,
от пластмасовите неудобни столове,
от сенките на дърветата,
които се клатеха над нас и тихо шумяха,
от студените капки,
от свъсеното небе,
което те прогони от мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
