Нека да продължим
откъдето онзи дъжд ни прекъсна -
от топлината на дланта ти на рамото ми,
от отблясъците на лятото в погледа ти,
от мекия допир на твойта коса по бузата ми,
от стаения порив в начина, по който си седнал,
от ледчетата във чашите със фрапе,
от късата пола на 16-годишната келнерка,
от пластмасовите неудобни столове,
от сенките на дърветата,
които се клатеха над нас и тихо шумяха,
от студените капки,
от свъсеното небе,
което те прогони от мен.
от топлината на дланта ти на рамото ми,
от отблясъците на лятото в погледа ти,
от мекия допир на твойта коса по бузата ми,
от стаения порив в начина, по който си седнал,
от ледчетата във чашите със фрапе,
от късата пола на 16-годишната келнерка,
от пластмасовите неудобни столове,
от сенките на дърветата,
които се клатеха над нас и тихо шумяха,
от студените капки,
от свъсеното небе,
което те прогони от мен.
© Павлина Гатева All rights reserved.
