23 nov 2013, 22:07

Нека и дано

  Poesía » Otra
839 0 0

Всичко на света е преходно – нетрайно,
ражда се, умира всяка жива твар,
нищо не е вечно, нито пък безкрайно,
има ли начало, има си и край.
Всяко нещо е на времето подвластно:
има своя звезден, лъчезарен миг.
Отброява неподкупно–безпристрастно
времето живота кратък – многолик.
Розата цъфти, ухае – прецъфтява,
вехне и умира всеки нежен цвят.
Всяка свежа младост съхне – погрознява
и до време младост е на този свят.
Сякаш аз за свойта старост съм забравил.
Искам да е млада моята душа.
Нищо, че отдавна младост съм зарязал
и погребал безвъзвратно на света.
Туй че другарувам с болести – неволи
и подпухнал, и посърнал е ликът,
не повяхва в мен желания и воли,
нито пък затрива се в тъга духът.
И кога животът сетен щрих постави
като точка на един завършек горд,
ще поискам да го срещна аз едва ли
не със гордо вдигнато чело на лорд.
Че напразно на земята не живял съм,
че и аз обичах нежно и живях.
И макар да е било бездарно вяло
с нежна обич за родината ни пях.
Знам, след мен животът пак ще продължава
тъй прекрасен, лъчезарен и красив.
Не един поет ще има да възпява
дивните ни райски красоти щастлив.
Младост неусетно отшумя – премина
и на прага ми почука старостта.
Вече ред ми е и аз да си замина,
неопитал на живота сладостта.
Нека!... Щом светът ще бъде по–приветлив
и освободен от злоба и лъжи,
щом ще е по–справедлив, добър, човечен,
ще е царство на достойнство, чест – мечти...
О, нека... нека и дано да е така!

18.11.2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...