24 dic 2007, 18:35

Нека Коледата ни промени

  Poesía
987 0 8
 

Снежинките падат нежно в нощта,

както се разпиляват хилядите блянове в главата ми.

И свети в очите на всички любовта,

да сме по-добри, по-човечни, истински е мечтата ми.

 

И коледното дръвче е обсипано на пръв поглед с украси,

а всъщност желанията ни святи са там.

Нека поне на празника да си кажем ''обичам те''

и всички да усетят топлината на близките. Желая и вам!

 

Че често в забързаното си ежеднвие забравяме,

че не чудеса са ни нужни, а искрени, нежни души.

И сега е моментът да бъдем себи си. Обич на близките да раздаваме.

Надеждата ми е, че празникът всички нещастия ще разруши.

 

И поне днес ще сме сплотени, мили,

ще раздаваме обич на всеки.

Ще запомним Коледата и занапред ще сме по-разсъдливи,

по-всеотдайни, по-любвеобилни, по НИЕ и тогава дните ни  ще са по-леки.

 

Бележка: Весели праници, мили приятели! Много ви обичам всички! Нека всичко, което съм пожелала в стихчето си, да се сбъдне и на вас!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво Благодаря за пожеланието! Нека се сбъдне и за теб, Цвете мое!
  • Много благодаря,милички!Прегръдки за всички ви!
  • Ех, на мен ми се струва по скоро тъжно стихотворението Плачка ми се докато чета...Защо?!Защо само на Коледа...Искам цяла година добрина, без завист, без номера...Но това сме хората, добре поне, че все пак има и ден от годината, в който забравяме лошото в себе си!Весели празници и на теб, миличка!Невероятно изживяване в новогодишната нощ ти желая, бъди много щастлива!!!
  • Дано!
    Весели празници!
  • Благодаря ви,приятели!Още веднъж весели празници!Прегръщам ви силно всички!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...