24.12.2007 г., 18:35

Нека Коледата ни промени

982 0 8
 

Снежинките падат нежно в нощта,

както се разпиляват хилядите блянове в главата ми.

И свети в очите на всички любовта,

да сме по-добри, по-човечни, истински е мечтата ми.

 

И коледното дръвче е обсипано на пръв поглед с украси,

а всъщност желанията ни святи са там.

Нека поне на празника да си кажем ''обичам те''

и всички да усетят топлината на близките. Желая и вам!

 

Че често в забързаното си ежеднвие забравяме,

че не чудеса са ни нужни, а искрени, нежни души.

И сега е моментът да бъдем себи си. Обич на близките да раздаваме.

Надеждата ми е, че празникът всички нещастия ще разруши.

 

И поне днес ще сме сплотени, мили,

ще раздаваме обич на всеки.

Ще запомним Коледата и занапред ще сме по-разсъдливи,

по-всеотдайни, по-любвеобилни, по НИЕ и тогава дните ни  ще са по-леки.

 

Бележка: Весели праници, мили приятели! Много ви обичам всички! Нека всичко, което съм пожелала в стихчето си, да се сбъдне и на вас!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво Благодаря за пожеланието! Нека се сбъдне и за теб, Цвете мое!
  • Много благодаря,милички!Прегръдки за всички ви!
  • Ех, на мен ми се струва по скоро тъжно стихотворението Плачка ми се докато чета...Защо?!Защо само на Коледа...Искам цяла година добрина, без завист, без номера...Но това сме хората, добре поне, че все пак има и ден от годината, в който забравяме лошото в себе си!Весели празници и на теб, миличка!Невероятно изживяване в новогодишната нощ ти желая, бъди много щастлива!!!
  • Дано!
    Весели празници!
  • Благодаря ви,приятели!Още веднъж весели празници!Прегръщам ви силно всички!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...