Снежинките падат нежно в нощта,
както се разпиляват хилядите блянове в главата ми.
И свети в очите на всички любовта,
да сме по-добри, по-човечни, истински е мечтата ми.
И коледното дръвче е обсипано на пръв поглед с украси,
а всъщност желанията ни святи са там.
Нека поне на празника да си кажем ''обичам те''
и всички да усетят топлината на близките. Желая и вам!
Че често в забързаното си ежеднвие забравяме,
че не чудеса са ни нужни, а искрени, нежни души.
И сега е моментът да бъдем себи си. Обич на близките да раздаваме.
Надеждата ми е, че празникът всички нещастия ще разруши.
И поне днес ще сме сплотени, мили,
ще раздаваме обич на всеки.
Ще запомним Коледата и занапред ще сме по-разсъдливи,
по-всеотдайни, по-любвеобилни, по НИЕ и тогава дните ни ще са по-леки.
Бележка: Весели праници, мили приятели! Много ви обичам всички! Нека всичко, което съм пожелала в стихчето си, да се сбъдне и на вас!
© Веселина Костадинова Всички права запазени