evchet0 (Евдокия Иванова) evchet0 (Евдокия Иванова)
2 142
15 abr 2009, 21:18

Нека не спира дъждът

1.8K 0 9

Навън вали,

а в стаята е тихо,

до мен си ти

и всяка капка дъжд

шепти любов

и нежно се преплитат

в омаен танц

една жена и мъж.


 

Навън вали

и всеки дъжд ме връща

при теб, любов,

дарила ми криле,

усмихвам се

и топло те прегръщам,

и моля се -

дано дъждът не спре.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • evchet0 (Евдокия Иванова)
    evchet0 (Евдокия Иванова)
    Благодаря ви от сърце - специален дъждовен поздрав от мен
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    нека вали...нека...
    нежност и обич струят от стиха...хубаво е.
  • asizi (Nina Toshich)
    asizi (Nina Toshich)
    хубаво, добре казано и искрено ! поздравления!
  • Rois (Събина Брайчева)
    Rois (Събина Брайчева)
    О, тази вечер всичко е наистина много красиво! И твоето стихче неусетно отнася в неговия си свят. Поздрав!
  • Alastor (Аластор)
    Alastor (Аластор)
    Върна ме години назад на хиляди км от тук в един различен свят и в един друг живот. Небето беше оловно сиво, по обяд изсветляваше за час два, а дъждът валеше денем и нощем. И въпреки че последиците бяха катастрофални, хората бяха тихи, спокойни и добри. Тогава казвахме,че че дъждът ни направи лунатици, но сега разбирам че сме били влюбени. Влюбени в това което сме имали...в това за което сме мечтали...Три месеца този дъжд не спря. А когато спря, вече не бяхме същите. Бяхме различни. И "твоят" дъжд променя хората.
    Поздрави

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0