Ако утре ме видиш посърнал,
не мълчи, наруши тишината.
Успееш ли пак да ме върнеш,
значи теб е избрала съдбата.
Състояния много. Различни.
Човек и добре да живее
се нуждае от доза обичане
и за топла прегръдка копнее.
Но понякога просто отчаян,
сам се лута и даже посърва.
И нали от калта е изваян,
много често мига си отърва.
С прегръдка и хубава дума
се преборват големи проблеми.
Всеки спомен оставя в албума
броеница с мечти осланени.
И така се навива въжето
на живота ни плитък и кратък.
Щом пулсира още сърцето,
нека с теб продължиме нататък.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados