Нема сиренье ...

Леле, пусто му лутанье и диренье -
не моа да си намера свесно сиренье...
Гледам и търся по разни супермаркЕти,
а там ми предлагат само някви паркети.
Гледам аз наляво, гледам и надясно.
Как да им го обясна по-ясно?
Викам накрая: Дайте сиренье, че ш'побеснея!
Aбе аз ù говора, а тая взе, че се разсея...
Занимава се с някав друг копувач...
Мисли, че аз съм случаен минувач...
Тогава кипна мойта луда кръв.
Викам ù: Е нали аз бех пръв...
Тя взе да се озърта,
на стола се завърта,
тогава ми обърна внимание.
Аз казах: Следва наказание!
Само подложи на касата главата,
а аз ще те удяря със везната.
Тогава тя взе, че се уплаши,
помисли, че съм от ония апаши,
дето вчера разбили магазина,
да си набавят от новата коприна.
Eй, тогава някакси ми стана жал.
Викам: Избърши сълзи във моя шал.
Попитах тогава очтиво и нежно:
Къде е сиреньето бело, снежно.
Тя ми вика ей там, до ония колбаси.
Тогава изведнъж визкликнах: БАСИ!
Та аз минах неведнъж оттам,
ама видях само някъв салам.
Докато отида и погледна пак,
то ще остане само един капак.
Дай ми тука от касата нещо сладко.
Тя ме пита: от грапавите или по-гладко?
Викам: Само по-бързо, няма значение.
А тя ме затапи с това изречение:
Вие сам преценете, изглеждате мил.
Викам: Я бегай оттука, крокодил!
За сиренье дойдох аз,
ти вече ма каниш у вас.
Разкарай се! Ненормална кокошка,
за тебе - никаква прошка!
Аз ще ида в друга бакалия,
ей там, отсреща - при бачо Илия...

И ще ми се наложи сега в салатата
да нарежа само лука и доматата.
Сетих се сега, че имам и малко зеле,
дето ми остана от напиването с Геле.
Искам сега да ми се чуе гласа.
Аз НАЙ-ЩАСТЛИВ съм на света!