25 may 2007, 8:39

Необятно 

  Poesía
609 0 3
Пътища светли, далечни, безкрайни,
пътища тъмни и малко потайни,
по вас коли милиони летят,
край вас водоскоци пенливи шумят,

поляни се стелят, цветя ги покриват,
гори зеленеят, светлина ги облива,
небето синее и слънце блести
и в таз дивна прелест самичък си ти.

Самичък с мечтите, със мислите свои,
самичък с надеждата, скрита в душата
и всичко за миг се превръща в история,
защото светът е така необятен.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??