Неочаквана

Бъдещето е незнайно,
настоящето – нехайно,
дай да ти гледам на ръка,
ще ти река много неща.

Пътят се извива надалеко,
на тебе няма да е леко,
любовта е чак накрая,
но със кого – не зная.

Има черни, има руси,
има радост и покруси,
ти оставаш си сияйна
и загадъчна, и тайна.

Ти не търсиш всъщност никой,
търсиш някакъв покой,
мислят си, че тебе лъжат
и че нищо не дължат.

Но оставяш в тях надежда,
че във друга ще те срещнат,
ти измъкваш се отвсякъде
и се справяш някак си.

Но коя си всъщност ти
и къде се изпокри,
някак бързо ме разгледа
и от мене отлетя.

Мислех си – каква победа,
а ти просто се засмя –
„Гледаш твоята ръка.
Казвам се съдба”.

ботьо