Неочаквана лудост
Май не беше любов - тя отдавна е скучен сюжет.
Но не беше и грях. И пиянско безумство не беше.
Как се случи, не знам. Сякаш грабна ме вихър проклет
и удави ми разума в бездни от лава гореща.
Две ръце разпиляваха, тръпнещи, алена жар
върху бялото тяло и разливаха глътки безбрежност,
свята грешница бях, тъмна жрица на огнен олтар,
покорена от твоите устни и влудяваща нежност.
Във безсрамна невинност голотата ни чар разпиля,
две пространства горещи се разтвориха - слепи и неми,
да открият свой свят в тази вечна вселена - страстта.
В нощ такава заспива дори пощурялото време.
А не беше любов. Тя отдавна е просто шаблон.
Може би е съдба, може би е магическо чудо...
Посред сухия делничен, мътно пенлив маратон,
точно мен си избра - непозната, нечакана лудост.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
