Неоспоримо

5 feb 2012, 21:25

Poesía » Filosófica

657 0 1

Все бързаш, тичаш - няма как,

с живота трябва да си в крак.

И мъчиш се с работа да преуспееш,

но все повече затъваш – кражби като не владееш.

Възпитан си добре, с университетско образование,

да бъдеш честен, да разчиташ на съзнание.

Но забравяш факта елементарен -

за да имаш, трябва да си нагъл и брутален.

Дали удачно възпитаваме децата

да бъдат мили, да държат на добротата?

Но, всъщност, има ли значение -

на тях е бъдещето, без съмнение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.